„Народните будители и духовното единение на народа“ (проф. д-р ик. инж. Стойчо Симов)
Словото за Деня на народните будители пита какво значи да си будител днес и отговаря, че почитта към Кирил и Методий, Паисий, Левски и Ботев не стига: паметта трябва да стане отговорно действие. Историята предупреждава, че държавата губи устойчивост, когато властта се откъсне от обществения интерес, а личната амбиция измести общото благо.
България страда от обезлюдяване, регионални неравенства, емиграция на младите и най-вече от разделение. Изходът е отговорно стопанисване вместо присвояване и съзидателно съревнование вместо разрушителна конкуренция. Духовното единение дава нравствената цел на съвместния труд, а единението в труда му дава материална основа, например чрез кооперативизма и доброволното сдружаване.
Будител може да бъде всеки: учител, лекар, учен, работник, земеделец. Призивът е от будителство, което само събужда съзнанието, да се мине към будителство, което създава условия за съвместно действие: от разделение към единение и от добри намерения към общ труд.
Поради постановен отказ от Агенцията по вписванията по Заявление №. 20260817165705 УС отменя провеждането на ОС на 26.09.2026 г.
П О К А Н А
На основание чл.26, ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и чл. 21, т. 1 от Устава на СДРУЖЕНИЕ ,,ОБЩЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ ЗА НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА“ (ОАНОК) – гр. СОФИЯ, Управителният съвет свиква Годишно Общо събрание на членовете на академията, при следния ДНЕВЕН РЕД:
Утвърждаване на ГФО за дейността на ОАНОК за 2025г.
Утвърждаване на Бюджет на Сдружението за 2026г.
Промени в Управителния и Контролния съвети
Разни. ДАТА: 26 септември 2026г. ЧАС: 10.00часа МЯСТО: гр. София голямата зала на „Дом на военноинвалидите и военно-пострадалите”, на улица „Христо Белчев” № 21. КВОРУМ: При липса на кворум общото събрание ще се проведе на същата дата, на същото място, от 11часа с присъстващите към този час и при същия дневен ред.
На основание чл.26, ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и чл. 21, т. 1 от Устава на СДРУЖЕНИЕ ,,ОБЩЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ ЗА НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА“ (ОАНОК) – гр. СОФИЯ, Управителният съвет свиква Годишно Общо събрание на членовете на академията, при следния ДНЕВЕН РЕД:
Утвърждаване на ГФО за дейността на ОАНОК за 2024г.
Утвърждаване на Бюджет на Сдружението за 2025г.
Разни. ДАТА: 27 септември 2025г. ЧАС: 10.00часа МЯСТО: гр. София голямата зала на „Дом на военноинвалидите и военно- пострадалите”, на улица „Христо Белчев” № 21. КВОРУМ: При липса на кворум общото събрание ще се проведе на същата дата, на същото място, от 11часа с присъстващите към този час и при същия дневен ред.
14.08.2025 г. От Управителния Съвет
УРОК ПО БЕЗСМЪРТИЕ
Днес е втори юни – 149 г. от героичната смърт на гениалния Христо Ботев.
Човеците, изпълнили блестящо Божията си Мисия на земята, просияват в Безсмъртие! Остават в националната и световна история завинаги, като символи на най-доброто, стойностно и величаво проявление на Духа! Защото делата им ги превръщат в чутовни нравствени върхове, които следващите поколения изкачват с обич и признателност – стъпка по стъпка, за да открият себе си, докоснали Съвършенството!
Неизброими са върховете в историята на Българския Дух! Като грамадите на Стара планина са – яка и непоклатима верига на Единението в името на България ! Единение на воля и самоотверженост, на отдаденост в ползу Роду; на страстна, огнена непримиримост срещу многоликото проявление на злото; опълчване срещу всяка неправда; пример на саможертва в името на общото благо, в името на Свободата, Родината и Човещината.
Сред тия върхове, най-високо, забил чело в небесата на нравственото величие, сияе подвигът на гениалния поет и революционер Христо Ботьов.
Той не успя да остарее. Остана завинаги на 28 години – млад, красив, с огнен орлов поглед и буйна тъмна брада, обрамчила волевото му, скулесто лице.
Наистина е много трудно днес да проумеем – как за 28 години той сътвори цяла епоха в националната ни история! Кога успя този младеж, при пълния си с неимоверни трудности и изпитания живот на хъш и революционер, журналист и войвода, да намери време и сили и да напише неподражаемата си публицистика и гениална поезия? Да извърви с достойнство и самоотречение пътя до връх Вола, сам да се принесе курбан за Свободата.
За днешните българи е почти необясним изворът на неговата неистова отдаденост в името на борбата за Свобода и Независимост; безумната му храброст и готовност за саможертва; нравственият му максимализъм и непримиримостта срещу бездушието, страха и самодоволното, егоистично, еснафско, празно живуркане в сянката на тиранията и край бумтящата печка на личния интерес.
Така е, защото сме се отдалечили твърде много от същината на Българския Дух, тъй ярко проявен в личността, живота и делото на Христо Ботьов! Мисля си, колко ли са днес онези, които биха могли да напишат на любимите си предсмъртно писмо, като онова, изпратено от борда на “Радецки”: “…Мила ми, Венето, знай после Отечество България съм обичал най-много тебе!”?
Времето отсява златните семена на Духа, за да ги засее в нивата на Бъдното. Златни семена, в чиито кълнове живее неистов стремеж към Свобода и Извисяване. Семена, които ще сложат на трапезата Хляба на Истината, Достойнството и Човещината.
Ние, Българите, имаме пълни шиници с отбрано златно семе за посев в народната нива на Духа. А в шепата, с най-едрото и здраво семе, сияе образът на Христо Ботьов. Онова момче от Алтън Калофер, с майчиното мляко засукало обич към Род и Родина; с бащиния пример и заръки осъзнало верния – “страшен, но славен” път към духовното Просветление, избрало да го извърви с Достойнство и непримиримост – въпреки неистовите препятствия и опасности, въпреки повсеместното робство на Страха и тиранията на Бездушието.
Отбелязвайки годините от неговата гибел, нека се поклоним мислено и пред неговите родители – святата му майчица Иванка и неуморимия даскал Ботьо затуй, че родиха и отчуваха такова чедо; такъв син – истински Българин, еманация на националното ни Достойнство!
Този млад, красив и обаятелен Българин – даскал и хъш, публицист и поет, революционер и войвода, който израства с всяка стъпка към Голготата на връх “Вола”, повеждайки борба за събуждане на народната свяст, превръща ръцете си в чукове, главата – в бомба, а гласът – в камбана, зовяща за бунт и Свобода!
Който е роден и отгледан, като Българин, който се е учил на четмо и писмо в Българско училище, не може да не знае кой е и какво духовно наследство е завещал на България Христо Ботьов Петков!
Днес, свеждайки глави пред светлата му памет, нека му дарим признателност за огнените Слова, за саможертвата, за посочения Път към истинската Свобода.
И да се попитаме – какво сме научили и предали на децата и внуците си от неговия Урок по Обич към Народ и Родина! Да си дадем сметка, ама честно, пред самите нас – можем ли, като него “силно да любим и мразим”? Да мразим всичко онова в себе си – като човеци и Народ, което ни препъва, смалява и унижава, което ни прави бездушни и страхливи, което ни привързва с окови към дребничкия личен интерес и натиска в блатото на Безотговорността към Бъдещето на България!
И да си отговорим – научихме ли се да побеждаваме Омразата – с Обич! С Ботевата безмерна, чиста и велика Обич към Свободата и Родината!
Нека премислим живота си и го живеем смело и честно – да градим и съхраняваме с Обич сътвореното от предците. Да търсим в техния пример сила и вяра, че можем да преодолеем с Достойнство и най-трудните препятствия! Да опазим в душите си светлик от тяхната неистова любов към България и слели тези духовни огнища, да победим Мрака, като светим заедно!
Тогава саможертвата на безсмъртните Българи, сред които най-високо сияе духовното величие на Христо Ботьов, не ще е била напразна!
Да сведем глава пред паметта на Христо Ботьов, да се опитаме да издържим огнения му поглед и се попитаме: можем ли днес да следваме примера на неговия подвиг, да тръгнем с неговата чета, да застанем под знамето със заветните думи: “Свобода или смърт”? Но не отивайки на смърт, а работейки, отдавайки ум, талант и можене за благото на България!
Нека отново да Прочетем, Приятели, огнените Слова на неговата гениална „Борба” (винаги настръхвам и се разлюлявам, когато ги чета и рецитирам) и открийте приликите с днешната картинка в Родината. И ако ви заболи душата, ако онова огънче от Ботьова се разпали у вас – ставайте да тръгваме с Войводата! Но най-напред обяснете на децата си думата “свинец” – да не си помислят, че иде реч за свинска пържола! Кажете им – свинец, мили мои, е оня специално отлят сребърен куршум, от който никъде не може да се скрие Злото!
Аз на своите деца и внуци съм обяснила и по делата им личи!
Ботьов избра смъртта в името на нашата Свобода. Нека бъдем достойни за нея и учим на Българско Достойнство децата, внуците и правнуците си – днешната и утрешната, мечтаната от Войводата независима и свободна, благоденстваща България!
Поклон, дълбок поклон пред светлата ти памет!
Благодаря ти за Светлината!
Из книгата-спектакъл „Пътеки към Душата на България”
Тоня Борисова – писател, актриса, филмов сценарист. Член на МАБИК към Организацията на Обединените Българи
БОРБА В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде… На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: “Богат е”, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител, и с вестникарин зайдно мъдруват, че страх от бога било начало на сяка мъдрост… Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи святи, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в раят нейде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря – “Бой се от бога, почитай царя!” Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но, кажи, що са могли да сторят! Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра: мълчи, моли се, кога те бият, кожата да ти одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай: “Боже, помилуй – грешен съм азе”, думай, моли се и твърдо вярвай – бог не наказва, когото мрази… Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува! И като залог из род в потомство ден и нощ – вечно тук преминува. И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби – зло безконечно! кипи борбата и с стъпки бързи върви към своят свещен конец… Ще викнем ние: “Хляб или свинец!” Христо Ботьов
80 ГОДИНИ ОТ РАЗВЯВАНЕ НА ПОБЕДОНОСНОТО ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА
(проф. д-р ик. инж. Стойчо Симов, председател на ОАНОК)
По повод 80-годишнината от развяването на Знамето на Победата над Райхстага – символ на края на Втората световна война в Европа – проф. д-р ик. инж. Стойчо Симов представя исторически анализ, свързан с предпоставките за победата над нацизма, ролята на антихитлеристката коалиция и дълбоките уроци, които човечеството трябва да помни.
На 30 април 1945 г., след жестоки боеве, червеноармейци развяват червеното знаме над сградата на Райхстага в Берлин – акт, който остава завинаги в световната история като знак за героизъм, саможертва и триумф над фашизма. Авторът проследява икономическата и политическа обстановка в Европа през 30-те години, довела до възхода на нацизма, и подчертава значението на международното сътрудничество за запазването на мира.
ОАНОК отдава почит на всички, жертвали живота си за свободата и правото на живот без война. Нека помним, за да не повтаряме.
Когато ми е трудно да дишам отровния въздух на омрази и бездушие към светините на Българщината, мислено се обръща към тебе, Апостоле. Какво благородство и чистота излъчват сините ти очи – всичките извори на Земята ни Българска са сбрани в тях: водата на Времето да измие греховете на Народа ни, наказан с къса памет за собственото си величие и богонадареност!
Вгледай се в нас, Свети Апостоле, научи ни на себеуважение! Научи ни да проумеем мъдростта на твоите думи:
“ВРЕМЕТО Е В НАС И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО – ТО НАС ОБРЪЩА И НИЕ НЕГО ОБРЪЩАМЕ”…
(Из писмо на Апостола до Панайот Хитов от 10 май 1871 година).
С каква невероятна сила звучат тези пророчески думи и днес, Апостоле! Иска ми се, ах, как ми се иска да вярвам, че се родиха вече ония Българи, дето с твоята всеотдайност и мъдрост ще се обрекат да служат на Род и Държава! И поучили се от погрешките на предишните поколения, ще знаят как и ще могат заедно да обърнат Времето към по-доброто и благоденстващо Бъдеще на деца и внуци, на Отечество България!
Своите три деца Милена, Сълзица и Гергин учех на Обич към Отечество България пред три портрета-икони: твоя, Апостоле, на Ботев и на вашия биограф – Захари Стоянов. И знам – отгледах и възпитах чисти духом истински Българи!
Вярвам в Децата на България, Дяконе! Вярвам, че и от Небесната България, сините очи на Душата ти ще ги пазят и направляват, ще ги учат и изпитват в часовете по неустрашим Български Дух!
Ех, свидни Апостоле, ако всички кормчии на България досега мислеха като теб и служеха на Отечеството с такава всеотдайност, честност и пожертвувателност, отдавна Светът щеше да познае в Земята Българска Божия Рай!
Поклон до земи, Свети Апостоле!Тоня Борисова
ПАНИХИДА ЗА БЕЗСМЪРТНИЯ АПОСТОЛ “НАРОДЕ????” – за 152 години БЕЗ АПОСТОЛА, успя ли да проумееш тези въпросителни? Да усетиш болката и самотата на Дякона, останал сам на върха-Безсмъртие? Да сбереш в себе си неговите свръхсили и разпалиш в сърцата на децата си посятият от непостижимата му любов към Отечеството огън-саможертва? Научи ли се да губиш от своето, за да печелиш за общото? НАРОДЕ Български, имаш ли Вярата на Апостола в Бъдното на България? 152 години сините му чисти, неподкупни очи ни гледат от Небесната Безсмъртна България и ни претеглят на везните на Времето, защото всички сме в него и е време да го обърнем! НАРОДЕ, готов ли си???? Според Устава на революционната организация: – за продажници, народни изедници, лъжци и използвачи на гръб народен – “смърт, смърт и пак – смърт”; а разгневеният и събуден Народ ще се прекръсти с усмивка и сълза…Сълзата на Апостола ще е най-голямото признание, че сме поели по верния път към самите себе си, към гордата си и изтъкана от Достойнство Българска същност. АПОСТОЛЪТ Той е еманация на нацията! Най-смелият революционер, най-чистият и свят духовник, най-мъдрият мислител и гениален стратег на Освободителните борби; най-неуморимият, честният и всеотдаен в народното дело; най-изобретателният и комбинативен ум; най-безкомпромисният към грешки и пропуски – свои и чужди; най-непримиримият към лъжата и предателството; най-красивият и обаятелен Българин, най-безстрашният предводител, до безпаметност влюбен и обрекъл се на Отечество БЪЛГАРИЯ! Споменаването на името му дори ни пречиства, а следването на пътя – извисява! Търсим го в себе си, съизмерваме се с неговия ръст, учим се на искрено Родолюбие и Толерантност, на Човещина! Той е знамето на чистата и свята Република – Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Джингиби Левски, Апостолът на Свободата!! Най-достойният син на България! Свята пътека към безсмъртната й Душа! Поклон, Апостоле, до земи поклон! Моля те, горе, от Небесната България, всички вие, дето се жертвахте за тая – долу, подкрепете днес Народа Български да не изпусне знамето на Чистата и Святата Република; вардете го – пак с лъжи и обещания да не ослепят очите му; с чудовищата на Страха, да не уплашат сърцето му, защото сега ако спре насред път, Път към Бъдещето НЯМА ДА ИМА…И цялата ви ангелска армия не ще ни измъкне от последното блато… Прероди се, върни се, поведи ни, Апостоле – заедно с теб да избавим България!
АПОСТОЛЕ, НАУЧИ НИ ДА Я ОБИЧАМЕ! Светли Апостоле, Дяконе Левски, имаш ли сили да бродиш с мене кръстом в Свободното Българско днеска, в тая земя – без срам разорена? Жал ще ти стане да видиш, Дяконе, как буренясва нашата нива: съскат зловещо змии всякакви капе отрова немилостива… И пак в душите пълзят неверие, страх и омрази, и равнодушие… Гробът ти, Дяконе – не се намери, даже портрета ти с нож промуши безродник някакъв! Тебе – Светецът! А пък какво остава за други! Веем байряци, свисти пак свинецът, свестните още считат за луди… Инак, Апостоле, пеем ти песни, кичим с венци, мълчим на колене, но те забравяме – бързо и лесно, щом отчаяние ни обземе! Време дошло е да тръгнем, Дяконе, стръкче по стръкче да дирим Вяра! Огънят, дето посял си някога, днес да разпалим – за България: да изгорят дано и омразите, и злобата срещу различния! Прости, Дяконе, че не опазихме твоя завет: да се обричаме само на нея: Чистата, Святата, наша – Единна, Обща Република, и на олтара на Свободата й жертвен курбан – глави да туряме! Вярно е: губим ли – себе си губим, ако спечелим – ще е за всички Ама са много, Дяконе – юдите! Чистите – малко! Ти си – едничък!
Бавно ли пъплим вече по стръмното или затъваме в ново блато? Бягат децата – няма Разсъмване, носят в чужди земи Светлината! Тука, из тъмното, шетат юнаците, грабят и трупат: след тях – потоп! Псува Народът: ”Ех, Демокрацийо”! Свива юмрук и мълчи… като гроб. Чест и Морал погазихме – Вярата! И на Кубрат забравихме притчата… Дяконе Левски, тая България, как Отечество да наричаме?
Свърших думите, Отче Игнатие. И панахидата. Много боли! Знам – от своето страшно разпятие над мъченица България бдиш и към Голгота носиш пак кръста й – същи Иисус – терзан и отричан! Слез от небето, Свети Апостоле, научи ни да я обичаме! 18.02.2000г.гр. София Втора награда на Националния анонимен поетичен конкурс „Св. Георги Победоносец” – 2000г. Из книгата-спектакъл „Пътеки към душата на България” Тоня Борисова
УРОК ПО БЕЗСМЪРТИЕ
Човеците, изпълнили блестящо Божията си Мисия на земята, просияват в Безсмъртие! Остават в националната и световна история завинаги, като символи на най-доброто, стойностно и величаво проявление на Духа! Защото делата им ги превръщат в чутовни нравствени върхове, които следващите поколения изкачват с обич и признателност – стъпка по стъпка, за да открият себе си, докоснали Съвършенството!
Неизброими са върховете в историята на Българския Дух! Като грамадите на Стара планина са – яка и непоклатима верига на Единението в името на България ! Единение на воля и самоотверженост, на отдаденост в ползу Роду; на страстна, огнена непримиримост срещу многоликото проявление на злото; опълчване срещу всяка неправда; пример на саможертва в името на общото благо, в името на Свободата, Родината и Човещината.
Сред тия върхове, най-високо, забил чело в небесата на нравственото величие, сияе подвигът на гениалния поет и революционер Христо Ботьов. Той не успя да остарее. Остана завинаги на 28 години – млад, красив, с огнен орлов поглед и буйна тъмна брада, обрамчила волевото му, скулесто лице.
Наистина е много трудно днес да проумеем – как за 28 години той сътвори цяла епоха в националната ни история! Кога успя този младеж, при пълния си с неимоверни трудности и изпитания живот на хъш и революционер, журналист и войвода, да намери време и сили и да напише неподражаемата си публицистика и гениална поезия? Да извърви с достойнство и самоотречение пътя до връх Вола, сам да се принесе курбан за Свободата.
За днешните българи е почти необясним изворът на неговата неистова отдаденост в името на борбата за Свобода и Независимост; безумната му храброст и готовност за саможертва; нравственият му максимализъм и непримиримостта срещу бездушието, страха и самодоволното, егоистично, еснафско, празно живуркане в сянката на тиранията и край бумтящата печка на личния интерес.
Така е, защото сме се отдалечили твърде много от същината на Българския Дух, тъй ярко проявен в личността, живота и делото на Христо Ботьов! Мисля си, колко ли са днес онези, които биха могли да напишат на любимите си предсмъртно писмо, като онова, изпратено от борда на “Радецки”: “…Мила ми, Венето, знай после Отечество България съм обичал най-много тебе!”?
Времето отсява златните семена на Духа, за да ги засее в нивата на Бъдното. Златни семена, в чиито кълнове живее неистов стремеж към
Свобода и Извисяване. Семена, които ще сложат на трапезата Хляба на Истината, Достойнството и Човещината. Ние, Българите, имаме пълни шиници с отбрано златно семе за посев в народната нива на Духа. А в шепата, с най-едрото и здраво семе, сияе образът на Христо Ботьов. Онова момче от Алтън Калофер, с майчиното мляко засукало обич към Род и Родина; с бащиния пример и заръки осъзнало верния – “страшен, но славен” път към духовното Просветление, избрало да го извърви с Достойнство и непримиримост – въпреки неистовите препятствия и опасности, въпреки повсеместното робство на Страха и тиранията на Бездушието.
Отбелязвайки годините от рождението му, нека се поклоним мислено и пред неговите родители – святата му майчица Иванка и неуморимия даскал Ботьо затуй, че родиха и отчуваха такова чедо; такъв син – истински Българин, еманация на националното ни Достойнство! Този млад, красив и обаятелен Българин – даскал и хъш, публицист и поет, революционер и войвода, който израства с всяка стъпка към Голготата на връх “Вола”, повеждайки борба за събуждане на народната свяст, превръща ръцете си в чукове, главата – в бомба, а гласът – в камбана, зовяща за бунт и Свобода!
Който е роден и отгледан, като Българин, който се е учил на четмо и писмо в Българско училище, не може да не знае кой е и какво духовно наследство е завещал на България Христо Ботьов Петков! Днес, когато отбелязваме 177 години от неговото рождение, нека му дарим признателност за огнените Слова, за саможертвата, за посочения Път към истинската Свобода. И да се попитаме – какво сме научили и предали на децата и внуците си от неговия Урок по Обич към Народ и Родина! Да си дадем сметка, ама честно, пред самите нас – можем ли, като него “силно да любим и мразим”?
Да мразим всичко онова в себе си – като човеци и Народ, което ни препъва, смалява и унижава, което ни прави бездушни и страхливи, което ни привързва с окови към дребничкия личен интерес и натиска в блатото на Безотговорността към Бъдещето на България! И да си отговорим – научихме ли се да побеждаваме Омразата – с Обич!
С Ботевата безмерна, чиста и велика Обич към Свободата и Родината! Нека премислим живота си и го живеем смело и честно – да градим и съхраняваме с Обич сътвореното от предците. Да търсим в техния пример сила и вяра, че можем да преодолеем с Достойнство и най-трудните препятствия! Да опазим в душите си светлик от тяхната неистова любов към България и слели тези духовни огнища, да победим Мрака, като светим заедно! Тогава саможертвата на безсмъртните Българи, сред които най-високо сияе духовното величие на Христо Ботьов, не ще е била напразна!
Да сведем глава пред паметта на Христо Ботьов, да се опитаме да издържим огнения му поглед и се попитаме: можем ли днес да следваме примера на неговия подвиг, да тръгнем с неговата чета, да застанем под знамето със заветните думи: “Свобода или смърт”? Но не отивайки на смърт, а работейки, отдавайки ум, талант и можене за благото на България!
Прочетете отново, Приятели, огнените Слова на неговата гениална „Борба” (винаги настръхвам и се разлюлявам, когато ги чета и рецитирам) и открийте приликите с днешната картинка в Родината. И ако ви заболи душата, ако онова огънче от Ботьова се разпали у вас – ставайте да тръгваме с Войводата! Но най-напред обяснете на децата си думата “свинец” – да не си помислят, че иде реч за свинска пържола! Кажете им – свинец, мили мои, е оня специално отлят сребърен куршум, от който никъде не може да се скрие Злото!
Аз на своите деца и внуци съм обяснила и по делата им личи! Ботьов избра смъртта в името на нашата Свобода. Нека бъдем достойни за нея и учим на Българско Достойнство децата, внуците и правнуците си – днешната и утрешната, мечтаната от Войводата независима и свободна, благоденстваща България! Честит Рожден ден, Войводо! Благодаря ти за Светлината!
Из книгата-спектакъл „Пътеки към Душата на България” Тоня Борисова – писател, актриса, филмов сценарист. Гл. редактор на Издателство „Книгите на мама”, Член на МАБИК към Организацията на Обединените Българи
БОРБА
В тъги, в неволи, младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде… На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: “Богат е”, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват; нему се кланя дивак учител, и с вестникарин зайдно мъдруват, че страх от бога било начало на сяка мъдрост… Туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи святи, а ум човешки да скове навек в окови тежки! Соломон, тоя тиран развратен, отдавна в раят нейде запратен, със свойте притчи между светците, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря – “Бой се от бога, почитай царя!” Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но, кажи, що са могли да сторят! Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра: мълчи, моли се, кога те бият, кожата да ти одере звярът и кръвта да ти змии изпият, на бога само ти се надявай: “Боже, помилуй – грешен съм азе”, думай, моли се и твърдо вярвай – бог не наказва, когото мрази… Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува! И като залог из род в потомство ден и нощ – вечно тук преминува. И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби – зло безконечно! кипи борбата и с стъпки бързи върви към своят свещен конец… Ще викнем ние: “Хляб или свинец!” Христо Ботьов
ХРИСТО БОТЬОВ – 149 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ!
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят…”
Човеците, изпълнили блестящо Божията си Мисия на земята, просияват в Безсмъртие! Остават в националната и световна история завинаги, като символи на най-доброто, стойностно и величаво проявление на Духа! Защото делата им ги превръщат в чутовни нравствени върхове, които следващите поколения изкачват с обич и признателност – стъпка по стъпка, за да открият себе си, докоснали Съвършенството!
Неизброими са върховете в историята на Българския Дух! Като грамадите на Стара планина са – яка и непоклатима верига на Единението в името на България ! Единение на воля и самоотверженост, на отдаденост в ползу Роду; на страстна, огнена непримиримост срещу многоликото проявление на злото; опълчване срещу всяка неправда; пример на саможертва в името на общото благо, в името на Свободата, Родината и Човещината.
Сред тия върхове, най-високо, забил чело в небесата на нравственото величие, сияе подвигът на гениалния поет и революционер Христо Ботьов. Той не успя да остарее. Остана завинаги на 28 години – млад, красив, с огнен орлов поглед и буйна тъмна брада, обрамчила волевото му, скулесто лице.
Наистина е много трудно днес да проумеем – как за 28 години той сътвори цяла епоха в националната ни история! Кога успя този младеж, при пълния си с неимоверни трудности и изпитания живот на хъш и революционер, журналист и войвода, да намери време и сили и да напише неподражаемата си публицистика и гениална поезия? Да извърви с достойнство и самоотречение пътя до връх Вола, сам да се принесе курбан за Свободата.
За днешните българи е почти необясним изворът на неговата неистова отдаденост в името на борбата за Свобода и Независимост; безумната му храброст и готовност за саможертва; нравственият му максимализъм и непримиримостта срещу бездушието, страха и самодоволното, егоистично, еснафско, празно живуркане в сянката на тиранията и край бумтящата печка на личния интерес.
Така е, защото сме се отдалечили твърде много от същината на Българския Дух, тъй ярко проявен в личността, живота и делото на Христо Ботьов! Мисля си, колко ли са днес онези, които биха могли да напишат на любимите си предсмъртно писмо, като онова, изпратено от борда на
“Радецки”: “…Мила ми, Венето, знай после Отечество България съм обичал най-много тебе!”?
Отбелязвайки годините от рождението му – нека се поклоним мислено и пред неговите родители – святата му майчица Иванка и неуморимия даскал Ботьо затуй, че родиха и отчуваха такова чедо; такъв син – истински Българин, еманация на националното ни Достойнство! Да сведем глава пред паметта на Христо Ботьов, да се опитаме да издържим огнения му поглед и се попитаме: можем ли днес да следваме примера на неговия подвиг, да тръгнем с неговата чета, да застанем под знамето със заветните думи: “Свобода или смърт”? Но не отивайки на смърт, а работейки, отдавайки ум, талант и можене за благото на България!
Той избра смъртта в името на нашата Свобода. Нека бъдем достойни за нея и учим на Българско Достойнство децата, внуците и правнуците си – днешната и утрешната, мечтаната от Войводата независима и свободна, благоденстваща България! Поклон, Войводо!
Тоня Борисова Из “Пътеки към Душата на България”
Уважаеми колеги,
В навечерието на един от най-светлите християнски празници – Рождество Христово, и с настъпването на новата 2025 година, Ръководството на ОАНОК би искало да ви поздрави сърдечно. Нека този свят празник донесе мир, радост и благоденствие във вашите домове и сърца.
Рождество Христово е време за размисъл, благодарност и надежда. В тези дни се събираме със семействата си, споделяме топлина и любов, и се вдъхновяваме от посланието за доброта и милосърдие, което носи този празник. Нека тези ценности ни водят и през новата година, като ни помагат да преодоляваме предизвикателствата и да постигаме нови успехи.
Пожелаваме ви здраве, щастие и много професионални успехи през 2025 година. Нека всички ваши начинания бъдат увенчани с успех и удовлетворение. Нека духът на Коледа изпълни сърцата ви с оптимизъм и вяра в бъдещето.
Весела Коледа и Честита Нова Година!
С уважение от името на Ръководството , Стойчо Симов
П О К А Н А
На основание чл.26, ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и чл. 17(1) от устава на СДРУЖЕНИЕ “ КАМАРА НА ЗЕЛЕН ТРАНСПОРТ И ЗЕЛЕНИ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ ”, Управителният съвет свиква Общо събрание на членовете на СНЦ, при следния
2) Избор на Управителен съвет с нов мандат от 27/12/2024г.
3) Избор на Контролен съвет с нов мандат от 27/12/2024г.
4) Разни..
ДАТА: 27 декември 2024г.
ЧАС: 17.30часа
МЯСТО: гр. София, заседателната зала на Отечествения съюз, бул. „Витоша“ №18, четвърти етаж
КВОРУМ: При липса на кворум общото събрание ще се проведе на същата дата, на същото място, от 18.30 часа с присъстващите към този час и при същия дневен ред.
Писмените материали по дневния ред са на разположение на членовете на сдружението в офиса на сдружението (бул. „Витоша“ №18, четвърти етаж) и на Интернет адрес ((https://oanok.com/sample-page/) . Съгласно Устава при невъзможност за лично участие се допуска с пълномощно, изпратено по електронната поща да бъде упълномощен член на Камарата да представлява само един човек или с нотариално заверено пълномощно външно лице (не член на Камарата) да представлява затрудненото лице. както и се допуска участие в събранието и онлайн на адрес https://meet.jit.si/stosim.
От Управителния съвет
Проф. Сашо Драганов, зам. предс.УС
Михаил Цветанов, орг. Секр. на УС
Проф.Стойчо Симов, предс.УС
ВЪЗХВАЛА НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Уважаеми членове на Обществена Академия за наука, образование, култура, позволете от името на Ръководството, да Ви приветствам на днешния 1 ноември, на който Всяка година България чества Деня на народните будители – общобългарския празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будителите на възраждащия се национален дух, на техния стремеж към образование и книжовност и да Ви призова да отдадем своята почит, за това, че те са изграждали и са съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на нас българите. Списъкът с имената на будителите е дълъг. В него са свети личности като Свети Кирил и свети Методий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, братя Миладинови, Неофит Рилски, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много достойни българи. На всички наши будители е посветен химна на народните будители
О, будители народни, цял низ светли имена, чисти, сияйни благородни, вий сте наште знамена нам за вечни времена. Чест и слава, вечна слава Вам будители народни! Ваш`та памет вдъхновява към дела за светли дни. Горди сме с история славна, горди сред славянски род. С Кирил и Методий пламна пламък светъл на възход. С писмена към нов живот. Ботев, Левски – великани с тях и соним дейци безчет.
Със смъртта си по балкани род прославиха със чест. Нек пребъдат в слава и чест!
Славата на будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди двеста шестдесет и две години, (през 1762г.), Паисий написва „История Славянобългарска”, за която патриархът на българската литература Иван Вазов отбелязва : „…От днеска българският род история има и става народ“ , а в „История Славяноболгарска“ Отец Паисий се обръща към своя народ: “… О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?…Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик… … За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език. …Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!
По-добра е българската простота и незлобливост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостина на ония, които просят от тях …”. Оценявайки ролята на Духовното просвещение на българския народ като тласък на националноосвободително движение по българските земи и поддържането на будността на народа (изпаднал в летаргия, защото е поробен), Неофит Рилски (1835 г) обявява ..“ Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове“, Добри Чинтулов (1840 г.) издига възгласа ..Стани, стани, юнак балкански..“, а Петко Славейков (1886 г) призовава… „„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“. След Освобождението от турско робство, интелигенцията и масовият българин, осъзнават необходимостта българският дух да се поддържа винаги буден.Ето защо празникът като национален празник на будителите, които ще поддържат духа буден е от съществено значение.
Още през 10-ти век епископ Константин пише: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души“, а преди век съвременните родолюбиви българи възкликват : „О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена нам за вечни времена.“ Денят на народните будители възниква в изключително трудно, тежко време, в което българският народ е принуден да се справи с разрушителните последствия от Първата световна война. Споменът за светлите идеали на Българското възраждане и самоотвержената дейност на възрожденците и първостроителите съдържа примера и посоката за излизане от националната катастрофа.
Изборът на 1 ноември съвсем не е случаен и показва мъдростта на стария държавен елит – на тази дата във всички краища на българските земи се чества Св. Йоан Рилски Чудотворец, основателят на Рилския манастир и най-почитан наш светец. Първото отбелязване на Деня на будителите е на 1 ноември 1909г. в Пловдив. По повод подписването на закон за въвеждането на Деня на народните будители, тогавашният Министър на просвещението, Стоян Омарчевски казва: „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, ….. като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“
Будителите като носители на промяната са хората, които с действията си запалват сърцата и раздвижват обществото в името на по-доброто бъдеще. Делото на народните будители може да бъде оценено ако се докоснем до времето им и предизвикателствата, с които са се сблъсквали; да чуем техните мисли, тревоги и надежди; да разберем аргументите, с които са взимали решенията си. Будителите в миналото са били хора като нас. Будители има много и в нашето съвремие. За съжаление, обаче, се наблюдава тенденцията те по различни причини да не се обявяват публично за такива. За да си будител е нужно да пазиш, разпалваш и предаваш онзи плам в сърцето си, който те кара да се събуждаш всяка сутрин с мисълта за хилядите възможности, които ти разкрива новият ден и добрите дела, които имаш възможност да свършиш, ДА СЪБУДИШ ЗАСПАЛИТЕ ОТ ЛЕТАРГИЧНИЯ СЪН, ДА УСТАНОВИМ ИСТИНАТА като основа на нашите общочовешки взаимоотношения. Да се надигнем с/у заговора за обезбългаряването и потискането на борческия български дух и духовност.А без духовност няма морал. И всичко, което не е ИСТИНА е аморално. Днес, мили колеги, родолюбиви българи, друг път не съществува и никога, абсолютно никога да не се отчайваме и да помним, че победата ще е за нас, защото Брат и Бог са с нас (“губиш битката само тогава, когато сам се оттеглиш от нея ! ” Сун дзъ). “….Днес има нужда от хора, които светят. И в тъмното. Такива, в чиито думи да има мъдрост. А в делата им – справедливост. Да тежат на мястото си, да бъдат пример, да вдъхновяват, да възхищават. Чийто дух е непримирим и неукротим. А сърцето – нежно и топло като прегръдка. Чийто ум е шумен, а говорът тих. В очите им плам да има, а в ръцете им – обител. Да можеш в огъня да влезеш заради тях. Да те изпълват с вяра и устрем. Да ти се иска да ги преоткриваш и да се учиш от тях. Такива, които нямат нужда от последователи, а от откриватели. Които не ти показват път, а хоризонт. Хора-висини. Леки като дъх, необятни като Вселена…“ (enhancing collaborations between our age-friendly community and university initiatives – Уенди Роджърс ). Всяко поколение има “СВОЯТА” БИТКА!
Днес тази чест се пада на младото поколение… НАШЕТО ПОСТРОИ РОДИНАТА, а То ЩЕ Я ОСВОБОДИ и ВЪЗРОДИ! Позволете в заключение да пожелая Всеки от нас в сложния днешен момент да допринася за духовния разцвет на славния наш народ, за неговото ново място в бъдещото цивилизационно развитие на Европа и света.
От Ръководството
П О К А Н А
На основание чл.26, ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и чл. 21, т. 1 от Устава на СДРУЖЕНИЕ ,,ОБЩЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ ЗА НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА“ (ОАНОК) – гр. СОФИЯ, Управителният съвет свиква Годишно Общо събрание на членовете на академията, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Утвърждаване на Бюджет на Сдружението за 2024г.
Утвърждаване на ГФО за дейността на ОАНОК за 2023г.
Разни. ДАТА: 7 септември 2024г. ЧАС: 10.00часа МЯСТО: гр. София голямата зала на „Дом на военноинвалидите и военно-пострадалите”, на улица „Христо Белчев” № 21. КВОРУМ: При липса на кворум общото събрание ще се проведе на същата дата, на същото място, от 11часа с присъстващите към този час и при същия дневен ред.
От Управителния Съвет
Въведение в дискусия “ Към изхода от демографската катастрофа и социално-политическата криза у нас“
Уважаеми дами и господа, Уважаеми колеги,
Позволете да открия днешната ДИСКУСИЯ: „КЪМ ИЗХОДА ОТ ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА И СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА У НАС“ и от името на Политически клуб „Единство“ и на ОАНОК да ви приветствам с „Добре дошли“, да пожелая ползотворна размяна на мнения, становища, предложения за насоки и инструменти за изход от тежката ситуация, в която изпаднахме след повече от три десетилетия т.н. „демократичен“преход. В днешната дискусия участват представители на БАН, на Българския Комитет за мир, на представители от ООБ и нейния председател – г-н Живко Бъчваров, на МАОБ с нейния Председател проф. Ников, на ПД“23-ти септември, видни представители на научната интелигенция.
Целта на дискусията е на основата на диагнозата, на анализа на причините за състоянието на демографската и обществено-политическата действителност, да формираме екипна оценка и да потърсим отговор на въпроса – Какво следва да правим, за да преодолеем надвисналата опасност над нашата Родина и народ – как да обединим разединения български народ, да укрепим държавността и суверенитета на Страната и да осигурим жизнен стандарт, гарантиращ многостранното развитие на отделната личност и на съвременно цивилизационо развитие на нашето общество като цяло.
СКРЪБНА ВЕСТ СЛЕД КРАТКО БОЛЕДУВАНЕ НА 25 ЮЛИ 2024 г ПОЧИНА нашият съратник и приятел
Академик Кольо Радев Рамчев
дългогодишен академичен преподавател, изследовател и общественик, отдал творческия си живот за благото на българския народ и просперитета на РБългария. Последните си години посвети на развитието и укрепването на ОАНК като член на УС, гл.научен секретар и председател на Академичния съвет. Поклон пред един светъл ум! Вечна памет!
Поклонението ще бъде на 28юли 2024г. от 13.00ч. в храм“Седмочисленици“
Управителен съвет на ОАНОК Академичен съвет на ОАНОК
…
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА АКАДЕМИЯТА, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
В навечерието сме на светлия празник – Рождество Христово – НАШИЯ ХРИСТИЯНСКИ И СЕМЕЕН ПРАЗНИК. След него на вратата чука Новата 2024 година.
Загърбваме изтичащата 2023г.- годината наситена с емоции, работа, предизвикателства на целия Академичен колектив. Независимо от някои организационно-технически трудности годината беше добра. По-голямата част от планираните задачи бяха изпълнени в срок. Академичният съвет оцени по достойнство постигнатите резултати от изследователското и приложното направления на Научно-изследователския план.
Дискусиите по важни житейски проблеми позволиха да обединим усилията си за търсене на по-висока ефективност в трудните за държавата и обществото насоки за преодоляване на обществено-политическите и социално-икономически трудности на продължаващия все още „преход“ Изградената нова информационно- комуникационна платформа на ОАНОК (новият сайт с линка до него – https://oanok.com/sample-page/) е подходяща основа за ускоряване на асоциирането ни като академична общност в условията на новите информационни технологии.
Отчитайки финансовите ни ограничения и нарастващата инфлация нека си пожелаем в следващата година по-динамична онлайн свързаност и разширяване на работата ни в плаващи (според професионалните ни интереси) екипи. Публикациите, научните ни съобщения и предложения за Дискусии по тях биха били добри стъпки за повишаване на производителността на научно- изследователския ни труд.
В съответствие с нашите цели и задачи днес все по-значими за обществото ни са проблемите на културната ни идентичност, за вярата, традициите и обичаите които живеем, за изконните ценности на xpиcтиянcкото cемейcтво, за възпитанието на децата, за моралът с който влизаме в новите реалности на pазpаcтваща cе Европа.. Както вcичĸи добри хора и ние сме оптимисти, че няма да допуснем джендъридеологията да повлияе на вярата, традициите и обичаите на нашето общество, защото това са устоите на нашия морал и култура, тази култура, която ние сме заложили в основата на древната европейска и световна цивилизация.
Уважаеми колеги, скъпи приятели, Предстоящите рождествени празници, започвайки от Бъдни вечер до Рождеството Христово, са и наште светли семейни празници в Християнския свят! Най-красивата благодат е да бъдем с най-близките си в края на календарната година, да споделим с тях най-съкровените неща, да се радваме на уют и топлина.
Най-хубавото е, когато имаме възможността и радостта да се съберем с хората, които обичаме и копнеем да ги видим на този светъл ден. Нека да почетем празника заедно, да споделим трапезата си, да общуваме с тях от сърце и душа, в цялата пълнота. Да не пропуснем да си спомним и за онези наши близки и приятели, които загубихме през тази година и които винаги ще носим в сърцата си!
Нека вълшебството на святата нощ да внесе в дома на всеки от нас топлина, уют и хармония, да изпълни сърцата Ни с вяра и надежда, а дните със спокойствие и благодат.
Здраве, любов и благоденствие през Новата 2024 година! От Ръководството на ОАНОК
ДУХОВНОТО ЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД –ЗАЛОГ ЗА ПРОСПЕРИТЕТА НА МИЛАТА НИ РОДИНА
(Авторски колектив с ръководител акад. проф. д-р. Стойчо Симов)
Нека вълшебството на святата нощ да внесе в дома на всеки от нас топлина, уют и хармония, да изпълни сърцата Ни с вяра и надежда, а дните със спокойствие и благодат. Здраве, любов и благоденствие през Новата 2024 година! От Ръководството на ОАНОК
ДА НИ Е ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ !
Уважаеми колеги и приятели,
На 1 ноември, Нашата Академична общност и родолюбивия Български народ честваме Деня на народните будители – общобългарския празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери.
На този ден на всички тях ние отдаваме своята почит, за това, че са изграждали и са съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на нас българите Списъкът с имената на будителите е дълъг. В него са личности като Свети Кирил и свети Методий, Паисий Хилендарски,Софроний Врачански, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много българи.
На всички наши будители е посветен и химна на народните будители
О, будители народни, цял низ светли имена, чисти, сяйни благородни, вий сте наш`те знамена нам за вечни времена. Чест и слава, вечна слава Вам будители народни! Ваш`та памет вдъхновява към дела за светли дни.
Горди сме с история славна горди сред славянски род. С Кирил и Методий пламна пламък светъл на възход. С писменост към нов живот. Ботев, Левски – великани с тях и соним дейци безчет. Със смъртта си по балкани род прославиха със чест. Нек пребъдат в слава и чест!
Славата на будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди двеста шестдесет и една години, през 1762г., Той написва „История Славянобългарска”, за която патриархът на българската литература Иван Вазов отбелязва : „… От днеска българският род история има и става народ“ , а в „История Славяноболгарска“ Отец Паисий се обръща към своя народ: “…
О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?…Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик… …За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език … Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостина на ония, които просят от тях … “.Изборът на 1 ноември съвсем не е случаен и показва мъдростта на стария държавен елит – на тази дата във всички краища на българските земи се чества Св. Йоан Рилски Чудотворец, основателят на Рилския манастир и най-почитан наш светец.
Първото отбелязване на Деня на будителите е на 1 ноември 1909г. в Пловдив. По повод подписването на закон за въвеждането на Деня на народните будители, тогавашният Министър на просвещението, Стоян Омарчевски казва:
„…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество.
Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, ….. като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“
Будителите като носители на промяната са хората, които с действията си запалват сърцата и раздвижват обществото в името на по-доброто бъдеще. Делото на народните будители може да бъде оценено ако се докоснем до времето им и предизвикателствата, с които са се сблъсквали; да чуем техните мисли, тревоги и надежди; да разберем аргументите, с които са взимали решенията си.
Будителите в миналото са били хора като нас. Будители има много и в нашето съвремие. За съжаление, обаче, се наблюдава тенденцията те по различни причини да не се обявяват публично за такива.
За да си будител е нужно да пазиш, разпалваш и предаваш онзи плам в сърцето си, който те кара да се събуждаш всяка сутрин с мисълта за хилядите възможности, които ти разкрива новият ден и добрите дела, които имаш възможност да свършиш, ДА СЪБУДИШ ЗАСПАЛИТЕ ОТ ЛЕТАРГИЧНИЯ СЪН, ДА УСТАНОВИМ ИСТИНАТА като основа на нашите общочовешки взаимоотношения. Да се надигнем срещу заговора за обезбългаряването и потискането на борческия български дух и духовност.А без духовност няма морал.А всичко, което не е ИСТИНА е аморално.
Днес са подкопаниосновите на държавността и под угроза е суверенитета на страната и националната ни идентичност.
У нас най-съществена заплаха за устойчивото развитие на Р. България и българите, в рамките на българския суверен, идва от опасността да изчезне българската нация и народ след хилядолетно съществуване.Тук следва да насочим нашите усилия, за да бъдем достойни последователи на нашите будители. Нека си пожелаем Всеки от нас в сложния днешен момент да допринася за духовния разцвет на славния наш народ, за неговото ново място в бъдещото цивилизационо развитие на Европа и света.
ЧЕСТИТ ДА БЪДЕ НАШИЯ ПРАЗНИК ДНЕС И ВО ВЕК И ВЕКОВ !
Помощ, оказвана ни за професионално израстване на български кадри
Втори международен научен форум: „Епистемологични основи на образованието“, посветен на паметта на професор С.П. Баранов, ще се проведе на 26-28 октомври 2023 г в смесен формат.
ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ, НЕ ПОСЯГАЙТЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ!
“Родолюбиви братя Българи, Паметникът на Съветската армия е построен със средства от волните пожертвования на целия български народ, непосредствено след приключване на Втората световна война, в която участва и Българската армия. Днес са особено Обезпокоителни изявленията на лица от общинската администрация (кмета на София и кмета на район „Средец“), от Областната администрация, от председателя на ГЕРБ, от действащия в момента Министерски съвет и от т.н. парламентарно мнозинство, които се вживяват в качеството си на реставратори на мрачни периоди на нашата история, какъвто беше и периода на въвличането на България в хитлеристката коалиция. „Сглобеното” правителство, с ясно изразени русофобски позиции, диктувани от вън, в ущърб на изконните ни национални интереси, прави опити да реализира антинародно решение за премахване на Паметника на Съветската армия.Ние от Академичната общност заклеймяваме това решение!
Да се изразходват Средства за преместване и/или разрушаване на един паметник (а исканията на управляващите е не само на един) вместо да се вложат за насъщните потребности на столичния граде ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Освен това Паметникът на Съветската армия и паркът около него са изключителна публична държавна собственост и демонтирането, частичното или пълното му преместване следва да бъде под охрана на Държавата. Той е израз на благодарност за освобождението ни от монархофашизма; без да се водят бойни действия на нашата територия, без да загине нито един българин, без да бъдат нарушени нашите териториални граници, въпреки че бяхме верни съюзници на хитлеристка Германия. В същото време в Конвенцията за опазване на архитектурното наследство в Европа са посочени задълженията на отделните европейски държави за приемане на мерки за охрана на паметниците, и по-специално в ст. № 5 и 7 е упоменато, че всяка държава се задължава да забрани частичното или пълното преместване на всичко, което се включва под охрана на паметниците. Това се отнася и за общите благоустройствени терени около тях.
Следователно, сочените като аргумент за подбудите и мотивите на злодеите (извършителите на вандалското деяние), че днес армията на Руската федерация (РФ) е на територията на Украйна не могат да им служат за оправдание. Както по време на втората световна война съветската армия помогна на европейските страни да се изчистят от „кафявата чума“ (разбирай фашизма), така и днес, водени от своето човеколюбие бойците от армията на РФ помагат на населението в автономните Луганска и Донецка републики и в Херсонска и Запорожка области да се спасят от неофашисткия геноцид на режима в Киев, който бе наложен чрез кървавия противоконституционен преврат. Историята ще даде оценка и за тези тревожни епизоди, но сега ние, милионите радетели за просперитета на Република България, заклеймяваме вандалските действия и абсурдни планове да се потъпче признателността, която дължим на братския Съветски съюз България да бъде спасена от замислите на останалите страни-победителки във ВСО и да бъде разпокъсана като победена страна. Единствено безродниците и продажниците са тези, които не разбират, че за да градим бъдещето на народа и да осъществим разцвета на нашата мила Татковина, НИЕ Академичната общност на ОАНОК и и всички родолюбци следва да помним завета на нашите борци за свобода и да почитаме паметта на стотиците хиляди наши и чужди герои, пролели своята кръв за нашето Отечеството. За тях патриархът на българската литература Иван Вазов пише с преклонение: “…Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях…“.
За увековечаването на тяхната саможертва, народът е изградил паметниците. Всяко посегателство върху тях или дори помислите за тяхното премахване е гавра с народа, който ги е сътворил. Подобна гавра си позволяват само вандалите, които не ще избегнат справедливата присъда на бъдните поколения.
„Услужливите“ медии, вместо да заклеймят извършените злодеяния, изстъпления и поругаване на Паметника на Съветската армия от Светлозар Раянов (преди няколко месеца) и от Мартин Заимов (преди няколко дни) героизираха вандалите“ (!?!) и подеха нова кампания, която е без аналог в следвоенната история на цивилизовани европейски държави като Германия, Австрия и др…
Своето съществуване днес ние дължим на загиналите десетки милиони, които дадоха своя живот за победата над фашизма. Заклеймяването на всяка фашистка проява е принос в развитието на човешката цивилизация, която е застрашена от реставрацията на мракобесните идеологии за „свръхчовеците“, които си присвояват “правото“ да господстват над свободолюбивите народи. Позор за всякакви опити да бъде изопачена историческата истина и памет! Поклон пред паметта на героите отдали своя живот за нашето добруване днес!”
Да запазим и съхраним Паметника на Съветската армия в София! Поводът на Академичната общност от ОАНОК за Острия и решителен протест – Да запазим и съхраним Паметника на Съветската армия в София във вида, в който признателният родолюбив български народ го е съградил на мястото, където е разположен днес, еопитът на „властващите“ да предприемат конкретни действия, които са в нарушение на действащи нормативно-правни документи, а именно: Документи за правния статус на Паметника: 1. Резолюциите на ООН от 2008 и 2009 година за защита на паметниците по повод Втората световна война. 2. Европейска културна конвенция от 19.12.1954 г., приета в Париж. 3. Европейска харта за архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975 г. 4. Препоръка № 880/1979 г. на парламентарната асамблея на Съвета на Европа за съхранение на европейското културно наследство. 5. Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 03.10.1985 г., приета в Гренада. 6. Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация от 04.08.1992 г., подписан от президентите на двете държави Ж. Желев и Б. Елцин. 7. Съвместна декларация на президентите на Република България и Руската Федерация Г. Първанов и В. Путин за по-нататъшното задълбочаване на дружеските отношения и партньорство между Република България и Руската Федерация от 02.03.2002г. 8. Закон за българското авторско право и смесените права. 9. Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3418/18.09.1947 г. – Паметник на Съветската армия, намиращ се в парка на бул. Руски, бул. Толбухин, бул. Евлоги Георгиев и ул. Гурко /сега бул. Цар Освободител, бул. Левски, бул. България и ул. Гурко/, както и последващи актове № 958/02.07.1953 г., № 2634/26.01.195 4г., № 2636/26.01.1954 г и акт № 42/18.03.1997 г. на министъра на финансите. 10. Меморандум за управление и ползване на парка и Паметника на Съветската армия от 03.02.2006 г., подписан от управителя на областна администрация – област София – град Т. Модев и кмета на София Б. Борисов.
Изводи и Заключение от анализа на документи за правния статус на Паметника: – Паметникът на Съветската армия и паркът около него са изключителна публична държавна собственост, видно от актовете за държавна собственост на недвижими имоти, посочени в т. 9 на горния опис и потвърждение от управителя на областна администрация област София – град, че имотът е изключителна държавна собственост, съгласно т. 10 от горния опис. Това ще рече, че демонтирането, частичното или пълното му преместване е под охрана на Държавата.
– Той е защитим като европейско архитектурно наследство и се намира под охраната на държавата, съгласно европейските харти, посочени по-горе, резолюциите на ООН от 2008 и 2009 година, както и Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация и съвместната Декларация на президентите на РБ и РФ. В Конвенцията за запазване на архитектурното наследство в Европа са посочени задълженията на отделните европейски държави за приемане на мерки за охрана на паметниците, а по-специално в ст. №№ 5 и 7 е упоменато, че всяка държава се задължава да забрани частичното или пълното преместване на всичко, което се включва под охрана на паметниците. Това се отнася и за общите благоустройствени терени около тях.
– В ст. № 14 на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация и в абзац 7 на раздел 3 на съвместната Декларация на президентите на РБ и РФ е вписано, че двете страни се задължават да приемат необходимите мерки за съхраняване и осъществяване на необходимите грижи за намиращите се на териториите им ценности, свързани с историята и културата на двете страни, в т.ч. и военните паметници, както и осигуряване на свободен достъп до тях.
– В раздел І на Закона за българското авторско право и смесените права е посочено, че спрямо паметниците не може да се извършват действия, нарушаващи тяхната автентичност и цялост и законовите права на авторите и тяхното лично достойнство.
– Столичната община и областната администрация на област София – град са се ангажирали за съвместно ползване и управление на горния имот, а СО се задължава да поеме всички мерки по опазването, възстановяването и ползването на имота, съгласно неговото предназначение, посочено в меморандума и договора от 03.02.2006 г. Паметникът на Съветската армия е защитен с редица световни, европейски и международни документи и представлява историческо, военно и архитектурно наследство. Той е израз на преклонение и признателност на българския народ пред подвига на войника, дошъл от руската земя и оставил костите си за освобождението на България и Европа от фашизма. Нашите протести са насочени към осуетяване на опит за нарушаване на установен ред за опазване на историческото ни наследство.
От Академичната общност
П О К А Н А
На основание чл.26, ал.1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и чл. 21, т. 1 от Устава на СДРУЖЕНИЕ ,,ОБЩЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ ЗА НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА“ (ОАНОК) – гр. СОФИЯ, Управителният съвет свиква Годишно Общо събрание на членовете на академията, при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Утвърждаване на ГФО за дейността на ОАНОК за 2022 г.
Утвърждаване на Бюджет на Сдружението за 2023 г.
Промени в Управителен съвет
Разни.
ДАТА: 16 септември 2023 г.
ЧАС: 10.00часа
МЯСТО: гр. София голямата зала на „Дом на военноинвалидите и военнопострадалите”, на улица „Христо Белчев” № 21.
КВОРУМ: При липса на кворум общото събрание ще се проведе на същата дата, на същото място, от 11 часа с присъстващите към този час и при същия дневен ред.
От Управителния Съвет
ПОЗДРАВЛЕНИЕ ПО СЛУЧАЙ 24 МАЙ – ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ ЗА НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА,
На 24 май приемете всички Вие благодарност за вашия труд и усърдие да пазите и развивавате културно-историческото ни наследство и да го предават на младите поколения. В този тържествен ден с основание се гордеем с постиженията и всеотдайността на българските учени и академични преподаватели, които градят духовната крепост на писмеността, просветата и знанието. В днешните времена на изпитания и превратности повече от всякога е нужно нашето единство, за да съхраним всичко онова, което са ни завещали предците ни. Нека на този светъл празник да бъдем духовно заедно и да не губим вярата в силата на българския дух, който винаги е устоявал на превратностите и благодарение на нашата вяра и писменост е оцелявал през вековете. Поклон пред Вас, скъпи наши съвременни просветители, пред усилията и стремежа Ви да градите устоите на българщината, да съхранявате и развивате нашата културна идентичност, да пазите българската духовност! Бъдете живи и здрави, с вдъхновение следвайте мечтите си и постигайте нови творчески успехи! Към подрастващото поколение, към нашите възпитаници сърдечните ни пожелание за дръзновение, вяра и сила на духа, за да отстояват българското и да се борят за него! Нека не стихва жаждата за знания- движещата сила по пътя към по-добро бъдеще!
Да ни е честит 24 май – празникът на словото, на духа, на културата!
ПО СЛУЧАЙ СВЕТЛИТЕ ХРИСТИАНСКИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ ПРИЕМЕТЕ ВИЕ И ВАШИТЕ СЕМЕЙСТВА ОТ ИМЕТО НА ОАНОК НАЙ-СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ И ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ, КЪСМЕТ, БЛАГОДЕНСТВИЕ И БЪДЕЩИ УСПЕХИ. НЕКА БОГ ЗАКРИЛЯ И ПАЗИ НАС, НАШИЯ НАРОД И РОДИНА! АМИН!
ОТ РЪКОВОДСТВОТО.
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
ОТ РЪКОВОДСТВОТО
ПО СЛУЧАЙ СВЕТЛИТЕ ХРИСТИАНСКИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ ПРИЕМЕТЕ ВИЕ И ВАШИТЕ СЕМЕЙСТВА ОТ ИМЕТО НА ОАНОК НАЙ-СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ И ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ, КЪСМЕТ, БЛАГОДЕНСТВИЕ И БЪДЕЩИ УСПЕХИ. НЕКА БОГ ЗАКРИЛЯ И ПАЗИ НАС, НАШИЯ НАРОД И РОДИНА! АМИН!
ОТ РЪКОВОДСТВОТО.
Снимка https://novovreme.com
“Родолюбиви братя Българи, обезпокоителни са изявленията от лица на общинската администрация (кмета на София и кмета на район „Средец“), от председателя на ГЕРБ и от други реставратори на мрачни периоди на нашата история – въвличането на България в хитлеристката коалиция. Изстъплението и поругаването на Паметника на Съветската армия от лицето Светлозар Раянов, който първоначално направи опит да се укрие, а малко по-късно услужливите медии вместо да заклеймат извършеното от негозлодеяние го „героизират“ (!?!) и използват за подемане на кампания, която е без аналог в следвоенната история на цивилизовани европейски държави като Германия, Австрия и др.. Да се изразходат Средства за преместване на един паметник вместо да се вложат за насъщните потребности на столичния град е престъпление. Освен това Паметникът на Съветската армия и паркът около него са изключителна публична държавна собственост и демонтирането, частичното или пълното му преместване е под охрана на Държавата. Той е израз на благодарност за освобождението ни от монархофашизма; без да се водят бойни действия на нашата територия, без да загине нито един българин, без да бъдат нарушени нашите териториални граници, въпреки че бяхме верни съюзници на хитлеристка Германия. В същото време в Конвенцията за запазване на архитектурното наследство в Европа са посочени задълженията на отделните европейски държави за приемане на мерки за охрана на паметниците, и по-специално в ст. № 5 и 7 е упоменато, че всяка държава се задължава да забрани частичното или пълното преместване на всичко, което се включва под охрана на паметниците. Това се отнася и за общите благоустройствени терени около тях.Следователно, сочените като аргумент за подбудите и мотивите на злодея (извършителят на вандалското деяние), че днес армията на Руската федерация (РФ) е на територият на Украйна не могат да му служат за оправдание. Както по време на втората световна война съветската армия помогна на европейските страни да се изчистят от „кафявата чума“ (разбирай фашизма), така и днес, водени от своето човеколюбие бойците от армията на РФ помагат на населението в автономните Луганска и Донецка републики и в Херсонска и Запорожка области да се спасят от неофашисткия геноцид на режима в Киев, който бе наложен чрез кървавия противоконституционен преврат. Историята ще даде оеценка и за тези тревожни епизоди, но сега ние, милионите радетели за просперитета на Република България, заклеймяваме вандалските действия и абсурдни планове да се потъпче признателността, която дължим на братския Съветски съюз България да бъде спасена от замислите на останалите страни-победителки във ВСО и да бъде разпокъсана като победена страна. Единствено безродниците и продажниците са тези, които не разбират, че за да градим бъдещето на народа и да осъществим разцвета на нашата мила Татковина, НИЕ Академичната общност на ОАНОК и и всички родолюбци следва да помним завета на нашите борци за свобода и да почитаме паметта на стотиците хиляди наши и чужди герои, пролели своята кръв за нашето Отечеството. За тях патриархът на българската литература Иван Вазов пише с преклонение: …“Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях…“. За увековечаването на тяхната саможертва, народът е изградил паметниците. Всяко посегателство върху тях или дори помислите за тяхното премахване е гавра с народа, който ги е сътворил. Подобна гавра си позволяват само вандалите, коите не ще избегнат справедливата присъда на бъдните поколения. Своето съществуване днес ние дължим на загиналите десетки милиони, които дадоха своя живот за победата над фашизма. Заклеймяването на всяка фашистка проява е принос в развитието на човешката цивилизация, която е застрашена от реставрацията на мракобесните идеологии за „свръхчовеците“, които си присвояват “правото“ да господстват над свободолюбивите народи. Позор за всякакви опити да бъде изопачена историческата истина и памет! Поклон пред паметта на героите отдали своя живот за нашето добруване днес!”
Да запазим и съхраним Паметника на Съветската армия в София
Поводът за Острия и решителен протест – Да запазим и съхраним Паметника на Съветската армия в София във вида, в който признателният родолюбив български народ го е съградил на мястото, където е разположен днес – са изявленията от лица на общинската администрация (кмета на София и кмета на район „Средец“), от председателя на ГЕРБ и от други реставратори на мрачни периоди на нашата история – въвличането на България в хитлеристката коалиция и опит да се предприемат конкретни действия, които са в нарушение на действащи нормативно-правни документи, а именно: Документи за правния статус на Паметника:
Резолюциите на ООН от 2008 и 2009 година за защита на паметниците по повод Втората световна война.
Европейска културна конвенция от 19.12.1954г., приета в Париж.
Европейска харта за архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975г.
Препоръка № 880/1979г. на парламентарната асамблея на Съвета на Европа за съхранение на европейското културно наследство.
Конвенция за запазване на архитектурното наследство на Европа от 03.10.1985г., приета в Гренада.
Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация от 04.08.1992г., подписан от президентите на двете държави Ж. Желев и Б. Елцин.
Съвместна декларация на президентите на Република България и Руската Федерация Г. Първанов и В. Путин за по-нататъшното задълбочаване на дружеските отношения и партньорство между Република България и Руската Федерация от 02.03.2002г.
Закон за българското авторско право и смесените права.
Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3418/18.09.1947г. – Паметник на Съветската армия, намиращ се в парка на бул. Руски, бул. Толбухин, бул. Евлоги Георгиев и ул. Гурко /сега бул. Цар Освободител, бул. Левски, бул. България и ул. Гурко/, както и последващи актове № 958/02.07.1953г., № 2634/26.01.1954г., № 2636/26.01.1954г и акт № 42/18.03.1997г. на министъра на финансите.
Меморандум за управление и ползване на парка и Паметника на Съветската армия от 03.02.2006г., подписан от управителя на областна администрация – област София – град Т. Модев и кмета на София Б. Борисов.
Изводи и Заключение от анализа на документи за правния статус на Паметника: – Паметникът на Съветската армия и паркът около него са изключителна публична държавна собственост, видно от актовете за държавна собственост на недвижими имоти, посочени в т. 9 на горния опис и потвърждение от управителя на областна администрация област София – град, че имотът е изключителна държавна собственост от, съгласно т. 10 от горния опис. Това ще рече, че демонтирането, частичното или пълното му преместване е под охрана на Държавата. – Той е защитим като европейско архитектурно наследство и се намира под охраната на държавата, съгласно европейските харти, посочени по-горе, резолюциите на ООН от 2008 и 2009 година, както и Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация и съвместната Декларация на президентите на РБ и РФ. В Конвенцията за запазване на архитектурното наследство в Европа са посочени задълженията на отделните европейски държави за приемане на мерки за охрана на паметниците, а по-специално в ст. №№ 5 и 7 е упоменато, че всяка държава се задължава да забрани частичното или пълното преместване на всичко, което се включва под охрана на паметниците. Това се отнася и за общите благоустройствени терени около тях. – В ст. № 14 на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация и в абзац 7 на раздел 3 на съвместната Декларация на президентите на РБ и РФ е вписано, че двете страни се задължават да приемат необходимите мерки за съхраняване и осъществяване на необходимите грижи за намиращите се на териториите им ценности, свързани с историята и културата на двете страни, в т.ч. и военните паметници, както и осигуряване на свободен достъп до тях. – В раздел І на Закона за българското авторско право и смесените права е посочено, че спрямо паметниците не може да се извършват действия, нарушаващи тяхната автентичност и цялост и законовите права на авторите и тяхното лично достойнство. – Столичната община и областната администрация на област София – град са се ангажирали за съвместно ползване и управление на горния имот, а СО се задължава да вземе всички мерки по опазването, възстановяването и ползването на имота, съгласно неговото предназначение, посочено в меморандума и договора от 03.02.2006г.
Следователно Паметникът на Съветската армия е защитен с редица световни, европейски и международни документи и представлява историческо, военно и архитектурно наследство. Той е израз на преклонение и признателност на българския народ пред подвига на войника, дошъл от руската земя и оставил костите си за освобождението на България и Европа от фашизма. Нашите протести са насочена към осуетяване на опит за нарушаване на установен ред за опазване на историческото ни наследство.
Българското семейство и българския род
Уважаеми колеги, В съответствие с Плана за научно-изследователската дейност на ОАНОК за 2022-2023 г. На 21/01/2023 г. от 11.30 ч. в офиса на Академията – бул.“Витоша“№18, ет.4 ще се проведе обсъждане на материали по т.2.1.
Изследване проблемите на българското семейство и българския род и тяхната роля за моралното, патриотичното и културното възпитанието на децата (развитие и системно утвърждаване на българския дух; формиране на честност, знание и справедлива мяра и любов в сърцата на децата; разкриване основите на морала (всичко което не е истина е аморално); възпитание в почтеност, съпричастност, саможертва за род и Родина, гостоприемство, човеколюбие, любов и грижовност към Природата);
За тези, които проявяват интерес, но не могат да участват на живо ще бъде направен опит за онлайн участие като за целта ще Ви бъде изпратен до 20/01/2023 Линк за връзка. До този момент са постъпили и бяха изпратени по електронната поща до всички членове на Академията следните материали: 1. Духовно единение за просперитета на милата ни Родина – материал, разработен от акад. проф. Стойчо Симов. 2. За идеала, който обединява родолюбивите българи – материал, разработен от акад. проф. Стойчо Симов.
В случай, че постъпят нови материали, изпратени по ел.поща до 20.00 ч.петък 20/01/2023 г., също ще бъдат включени в обсъждането.
Уважаеми колеги, за делово протичане на обсъждането, ръководството моли Вашите бележки и препоръки да изпратите по ел.поща до 20.00 ч.петък 20/01/2023 г.
От Ръководството на ОАНОК
Съвременните будители ще възродят България
Съвременните будители ще възродят България по случай Деня на народните будители ще се проведе на 1 ноември от 10.30ч., в Тържествената зала на Централния военен клуб /пресечката на ул. “Г. С. Раковски” и бул. “Цар Освободител”/
Съорганизатори: ОАНОК, Съюз на офицерите и сержантите от запаса, Съюз на българските писатели, Отечествения съюз, Движения на родителите ПРОГРАМА 1. Рецитал под надслов „Нека помним!“ – изпълняват ученици от 8.СУ“ В.Левски“- София. 2. Народни песни – изпълнява Мина Чалакутева в съпровод на гайда. 3. Песни за България – изпълнява трио“Звън“, носител на множество награди и отличия в България и чужбина. 4. Академическо слово „Будителите в миналото и днес“ – акад. Лидия Чурукова-ЮЗУ „Н. Рилски“- Благоевград. 5. Награждаване с грамота „Съвременен народен будител“ на учени, учители, лекари, журналисти, писатели, военни, изобретатели. 6. Дискусия на тема „Нужни ли са будители днес?“/В дискусията може да участва всеки, който милее за България, за качествено образование, за опазване на българската история,за отстояване на интересите на България в световен мащаб, но и за благоденствието на хората в собствената им държава.
ОАНОК е регистрирана в ЦЛЮЛНЦ с дейност в обществена полза през 2016 г. Следвайте ни на https://smart.oanok.com
